Етикетиране на храни

Частичен обзор на Регламент № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите в сила от 13.12.2014.

 

Европа извървя дълъг път в посока унифициране законодателството в областта на етикетирането на храни, предназначени за крайния потребител. Разнообразното, а в много случаи и противоречиво законодателство, действащо в страните – членки, доведе до затруднения за бизнеса и потребителите предвид все – по засилената глобализация и стремежът към Европа без граници. На практика производителите на храни в коя да е от страните – членки, навлизащи на пазара в друга страна – членка, трябваше да правят съществени промени в опаковките и/или продуктите си, поради различието в законодателството на отделните държави. Това, от своя страна, доведе до ощетяване на разпознаваеми брандове (външно оформление на продукта) и допълнителни разходи за бизнеса, свързани с необходимостта от проучвания и промени в съдържанието и опаковката на хранителните продукти. Така компания, предлагаща на пазара на една страна – членка хранителна добавка – мултивитамини, при навлизане на пазара на друга държава – членка трябваше да съобразява различията в допустимите количества витамини (горни и долни граници), позволените адитиви, изисквания за шрифт, срок на годност и други съществени елементи в съдържанието и опаковката на храната. Тези различия в цялата им съвкупност водеха до презентиране на новия пазар на един понякога съвсем различен хранителен продукт – по свойства, качества и външна презентация.

Мотивите за унифициране на законодателството в областта на храните са свързани основно с гарантиране интереса на потребителя. Не е без значение и интереса на бизнеса с оглед на стремежа към стимулиране на икономиката на Европейския съюз, интересите на вътрешния пазар от опростяване на законодателството, гарантиране правната сигурност и намаляване административната тежест. Голямата промяна настъпи с приемане на Регламент № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите (Регламента) в сила от 13.12.2014.

 

Някои от основните нови моменти от Регламента, от значение при подготовката на етикета на продуктите, са следните:

 

1. Съставките

Изрази като „съдържание“, „съдържа“, „състои се от“, „съставено от“ са в историята. Законодателното решение е „съставки“ – семпло и задължително. Това е думата, която следва да предшества изброяването на съдържанието на хранителния продукт при описанието върху етикета.

Всички съставки трябва да се изброят в низходящ ред в зависимост от теглото им към момента на производство на храната.

Изключение от правилото за задължителното посочване на съставките съществува за някои продукти, сред които: пресни плодове и зеленчуци, газирана вода, при специално обозначение за газировката, ферментирал оцет, получен от един основен продукт, храни, състоящи се само от една съставка – при определени условия и други.

Неправилното обозначение на съставките и неспазването на правилата при посочването им са едни от най – честите причини за санкциониране на хранителни продукти от различни групи от органите на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).

 

2. Етикетиране на определени вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост

Важно нововъведение, продиктувано от грижата за безопасността и здравето на потребителите, е изискването за посочване на веществата, причиняващи алергии или непоносимост. Изискването за посочване на съставките – алергени съществуваше и преди на общо основание – незаблуждаване на потребителя, но с приемането на Регламента е доведено до ново ниво. Основните аспекти:

  • Посочване на веществата със специално обозначени имена: яйца, фъстъци, соя, соеви продукти, мляко и млечни продукти, риба, бадеми, лешници, орехи, целина и много други. Пълна информация за алергените може да се намери в Приложение II към Регламента.
  • Открояване на веществата – чрез шрифт, стил и цвят на фона. На този етап повечето производители използват уголемяване шрифта на алергена, както и подчертаването му с bold/ italic. Така например ако хранителният продукт, който предлагате на пазара, е ризото с миди, най условно алергените могат да се отбележат така: бял ориз, МИДИ, моркови, лук…..

 

3. Четливост на етикета

Задължителните данни за храните се отпечатват на опаковката или на етикета по начин, който гарантира ясна четливост, с размер на шрифта, при който височината на буквата е по-голяма или равна на 1,2 мм. Изключение от това изискване правят малките опаковки, чиято най-голяма повърхност е с площ по-малка от 80 кв. см. – при тях височината на буквата е по-голяма или равна на 0,9 мм.

За постигане на максимална яснота и унифицираност наименованието на храната и нетното й количество трябва да бъдат поставени на едно и също зрително поле.

Всички задължителни данни на етикета се обозначават на видно място и следва да бъдат лесно видими, четливи и когато е необходимо — незаличими. Информацията по никакъв начин не се скрива, затъмнява, отнема или прекъсва от какъвто и да било текст или изображения или други материали.

 

Настоящата публикация няма за цел да изчерпа важните моменти при съставяне на опаковки на храните, а да даде основни насоки и да обърне внимание на най – подвеждащите за хранителния бизнес моменти.

 

В следващата статия, ще се спра на конкретни препоръки и насоки при регистрирането на търговски обекти.

 

Моля, имайте предвид, че статията е актуална към 10.11.2016 и всеки случай е строго индивидуален. Настоящата статия служи само за информация и не представлява конкретен юридически съвет. Поради което, преди да предприемете конкретни действия, както и ако не сме успели да отговорим на всичките ви въпроси, ви препоръчваме да се консултирате с нас , а ние ще се радваме да ви съдействаме. Всяка първа консултация при нас е напълно безплатна!