В края на 2015 година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз (ЕС) приеха два законодателни акта, с които фундаментално промениха законодателството в областта на търговските марки.

Тези два ЕС законодателни акта в областта на търговските марки са:

• Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар, наричан по-надолу Регламентът
и
• Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, наричана по-долу Директивата.

Регламентът и Директивата промениха и синхронизираха законодателството в областта на търговските марки на европейско ниво и на национално ниво. Задължиха държавите-членки на ЕС да приведат националните си законодателства в синхрон с Директивата.

Една от основните промени е новата дефиниция за марка на Европейския съюз, в резултат на което от 01.10 2017 изискването за графично представяне на знака при подаване на заявка за марка на Европейския съюз отпадна. Марките на Европейския съюз вече могат да бъдат представени във всяка подходяща форма чрез наличните модерни технологии, стига представянето им да бъде ясно, точно, самодостатъчно, достъпно, понятно, трайно и обективно. Промяната роди няколко нови видове марки, които досега не съществуваха, със съответните изисквания за тяхното представяне. Това са позиционната марка, марката с мотиви, марката на движение, мултимедийната марка, холограмната марка и звуковата марка, представена чрез аудио файл, което до 01.10.2017 не беше възможно.

1. Нови видове марки за държави-членки на ЕС:

– Позиционна марка
Позиционната марка е марка, състояща се от специфичния начин, по който марката се поставя или прикрепя върху стоките. Тя се представя чрез възпроизвеждане, което посочва разположението на марката и нейния размер или пропорции спрямо съответните стоки. Изображението може да бъде придружено от описание, в което подробно се обяснява по какъв начин знакът се поставя върху стоките. Изображението се представя в JPEG формат. Ако например вие сте производител на обувки или чанти, пример за такава марка е изображение, което показва на кое място знакът се поставя върху обувките или чантите и какъв е размерът му спрямо тях.

– Марка с мотиви
Марката с мотиви е марка, състояща се изключително от набор от елементи (мотив), които се повтарят равномерно. Тя се представя чрез възпроизвеждане, показващо повтарящия се мотив. Изображението може да бъде придружено от описание, в което подробно се обяснява начинът, по който елементите се повтарят равномерно. Изображението се представя в JPEG формат.

– Марка на движение
Марката на движение е марка, състояща се от или включваща движение или промяна в позицията на елементите на марката. Този вид марка се представя визуално чрез видео файл или чрез поредица от последователни неподвижни изображения, представящи движението или промяната в позицията на елементите в знака. При използването на неподвижни изображения те може да бъдат номерирани или придружени от описание, обясняващо последователността им. Знакът се представя във формат JPEG или MP4.

– Мултимедийна марка
Мултимедийната марка е марка, състояща се от или включваща комбинация от изображение и звук. Този вид марка се представя чрез аудио-визуален файл, в който се съдържа комбинацията от изображението и звука. Файлът следва да е във формат MP4 и може да бъде придружен от описание.

– Холограмна марка
Холограмната марка е марка, състояща се от елементи с холографски характеристики. Тя се представя визуално чрез видео файл или графично или фотографско възпроизвеждане, съдържащо изгледите, които са необходими, за да се идентифицира в достатъчна степен холографският ефект в неговата цялост. Изображението се представя във формат JPEG или MP4 и може да бъде придружено от описание.

– Звукова марка
Звуковата марка е марка, състояща се изключително от звук или комбинация от звуци. До 01.10.2017 година този вид марки можеха да се представят само чрез музикални ноти (нотен запис), но с отпадането на задължението за графично представяне на знака, те вече може да бъдат представени и чрез аудио файл, в който се възпроизвежда звукът/мелодията. Представя се във формат JPEG или MP3 и може да бъде придружена от описание.

Ако се интересувате от регистрация на марка, може да прочетете също Регистрацията на марка и Класификация на стоки и услуги при регистрацията на марка.

2. Какво приложение има Директивата спрямо държавите-членки на ЕС?

Директивата задължи всички държави-членки на ЕС да приведат националните си законодателства в синхрон с нея и да предвидят премахването на изискването за графично представяне от определението за марка в законите си.

Срокът изтече на 14.01.2019.

До момента, 6 месеца по-късно, България все още не е променила своя национален Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ и съгласно чл. 9 от него марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.

Какви са последиците от това забавяне?
По отношения на България Комисията на ЕС може да започне процедура за нарушение, в резултат на което на България да бъдат наложени глоби.

По отношение на лицата, които биха желали да регистрират някои от новите видове марки като своя национална, българска марка, с действие на територията на България, Съдът на ЕС приема, че директивата, може да произведе директен ефект и да обвърже съответната държава-членка, когато:
– националното законодателство не е променено в съответствие с директивата,
– разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и точни,
– разпоредбите на директивата дават права на правните субекти.

В случая с Директива и трите условия са изпълнени и всеки има право да се позове директно на Директивата и да заяви и поиска регистрацията на някои от гореописаните нови видове търговски марки, без те да са представени графично.

Остава да се надяваме България по-скоро да се съобрази с Директивата, а докато това стане факт – Патентно ведомство да се съобрази с Директивата и да я прилага с предимство пред ЗМГО.