Имате продукт/услуга и сте измислили марка за него. Проверили сте, че марката е свободна. Следващата крачка е да класифицирате към кой клас стоки или услуги принадлежи вашият продукт/услуга.

Марките се регистрират за определени стоки и/или услуги, които планирате да означавате с вашата марка и да предлагате на потребителите.

Стоките и услугите са класифицирани и групирани в 45 класа съгласно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки – т.нар. Ницска класификация.

Ницската класификация е международна класификация и като такава се използва от всички национални ведомства за регистрация на национални марки, включително от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при регистрацията на марки на ЕС, както и от Световната организация за интелектуална собственост – при международната регистрация на национални марки и марки на ЕС.

Стоките са класифицирани в 34 класа – от 1 до 34 клас, а услугите – в 11 класа, от 35 до 45 клас.

Всеки клас се състои от заглавие (т.нар. хединг на класа) и подробен азбучен указател със списък на стоките или услугите, включени в съответния клас.

Първото, което следва да се отбележи, е че хедингът се тълкува буквално (т.е. стеснително) и не покрива всички стоки или услуги от азбучния указател към него съгласно Европейското законодателство за регистрация на марки на ЕС. Съгласно българското законодателство е все още възможно при регистрацията на българска марка да се посочи хедингът на съответния клас и да се декларира, че марката се запазва за всички стоки или услуги от съответния клас. Моят съвет обаче е да се въздържате от това и при регистрацията на марка да изброите изчерпателно и подробно всички стоки или услуги от съответния клас, към които проявявате интерес и планирате да предлагате, за да избегнете бъдещи конкретизации на стоките, които не са включени в буквалното тълкуване на хединга, както се случи преди две години на собствениците на Европейски марки. Те бяха задължени да конкретизират стоките и услугите, които не са включени в буквалното тълкуване на хединга на съответния клас, посочен от тях при регистрацията на тяхната Европейска марка. Повече за това може да прочетете в моята статия Tърговските марки в ЕС: последни развития.

Имайте предвид, че след подаване на заявката за регистрация на марка не могат да се добавят допълнителни стоки и/или услуги към първоначално заявените, затова ви съветвам да изброите изчерпателно и подробно всички стоки или услуги от съответния клас, към които проявявате интерес.

Преди регистрацията на марка следва да се запитате какви стоки и/или услуги планирате действително да предлагате с марката си в близките 5 години. След като си отговорите на този въпрос, нашият съвет е да запазите марката си само за тези стоки и/или услуги (изброени подробно, както препоръчахме по-горе), които планирате да предлагате с марката си в близките 5 години, тъй като повечето законодателства, включително българското и Европейското (за регистрацията на марки на ЕС), предвиждат възможност за пълно или частично заличаване на марки – ако те не се използват в продължение на 5 години за всички или за част от стоките и/или услугите, за които са били регистрирани.

Например – ако преди повече от 5 години сте регистрирали своя марка за производството на хранителни добавки (клас 5), на обувки и палта (клас 25), на сладкиши и захарни изделия (клас 30) и на плодови сокове (клас 32), но от регистрацията ѝ сте я използвали само за производството на обувки, всеки би могъл да поиска заличаването ѝ в класовете, за които не сте я използвали реално – класове 5, 30, 32 и в клас 25 – частично, за палта.

Добре е да знаете, че повечето ведомства, сред които и Патентно ведомство на Република България, са включили в базовите си такси за регистрация на марки регистрирането  на марката в само до 3 класа. За всеки следващ клас се дължи допълнителна такса, която се добавя към базовата такса за регистрация на марката. А някои ведомства, като Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, са още по-рестриктивни и са включили в базовата си такса за регистрация на марка регистрацията на марката само в един клас, като за всеки следващ клас се дължи допълнителна такса, която се увеличава пропорционално. Така например, при регистрацията на марка на ЕС за регистрацията ѝ във втори клас се доплащат 50 евро, а за трети – 150 евро. Тази политика на ведомствата, регистриращи марките, цели да „дисциплинира“ заявителите и да ги мотивира да регистрират марката си само за стоки и/или услуги, за които действително имат намерение да я използват, за да се освободи и прочисти пазарът, който и без това е пренаселен от марки, които не се използват реално.

Моля, имайте предвид, че статията е актуална към 10.05.2018 и всеки случай е строго индивидуален. Настоящата статия служи само за информация и не представлява конкретен юридически съвет. Поради което, преди да предприемете конкретни действия, както и ако не сме успели да отговорим на всичките ви въпроси, ви препоръчваме да се консултирате с нас , а ние ще се радваме да ви съдействаме. Всяка първа консултация при нас е напълно безплатна!